*^(Тази историйка няма нищо против котките!)*
Кучетата са великолепни животни! Винаги съм ги предпочитал пред котките хахаха. Със сигурност има причина да са известни като най-добрият приятел на човека нали? Днес ще ви разкажа за моята причина.
Предистория
От малък искам куче, само че имам по-голяма сестра, която пък винаги искаше котка и постоянно се карахме. Класика. Седнахме, говорихме с родителите ни, за да вземем решение, направихме съответните компромиси иии…. в семейството ми сме имали 7 котки и 0 кучета 😀
След като в тийнейджърските ми години се разминах с мечтата ми да имам куче, очевидно трябваше да взема нещата в свои ръце и да стана самостоятелен, за да мога да си взема куче сам. Пътят ми обаче минаваше през нови и нови места, които вие четете като (досадни) Неделни Историйки на някакъв си юзър MrMonkiPants всяка неделя.
Заради всичко това, а и още много – успях да си сбъдна мечтата да имам куче сравнително скоро. Цялото нещо стана по интересен начин, затова реших да ви го разкажа днес.
История
Точно бях приключил с пътуването на живота ми, което включваше живеене в 3 различни държави в рамките на 3-4 години. Най-накрая си бяхме вкъщи и си бях казал, че е време да хвърля котва и да спра с пътуванията (не ми се получи, lol). Тогава бях от доста време с човек до себе си, който също искаше куче. 1+1 =2. Още в първия момент, в който усетих някаква стабилност и самостоятелност веднага започнахме да се оглеждаме за куче.
Аз никога не съм знаел каква порода искам, радвал съм се на всяко куче, което съм срещал по пътя си. Приятелката ми обаче имаше фиксирана “марка” куче, за която мечтаеше – [Nova Scotia Duck Tolling Retriver](https://imgur.com/IJi1dEf). Канадска порода от фамилията на Ретрийвърите. Малко по-малки са от голдън или лабрадор, брийдвани са за лов на патици и са страхотни. Реших да сбъдвам мечти и се зарових да търся Толлерче. Най-близкия развъдник беше в Хърватски. Запалихме колата, отидохме и взехме малкото [бебе Маги](https://imgur.com/5z9btnm):). Първото ми кученце.
За съжаление с Маги тъкмо се бяхме привързали един към друг – бяхме се научили да ходим на разходки, да си даваме лапи и да се забавляваме, когато трябваше да се разделим, заради човешки глупости. Разделих се с приятелката ми и кучето остана у нея:( Тъжна история, в която няма да навлизам. С куп разбити мечти в джоба и спрял джобен часовник в ръката, сам самичък се прибрах там от където съм се пръкнал. Известно време се виждахме с Маги, даже успяхме да празнуваме [първият рожден ден](https://imgur.com/O4NLQhq), но на края спряхме да поддържаме всякаква комуникация.
Една вечер се прибирах от някъде с колата. Бях спрял на паркинга и като отворих вратата на колата, на земята имаше малко картонче с анимационно куче – полицай на него. Явно някое дете от блока си го беше изпуснало. Взех го и го сложих в джоба си, където ми беше телефона. Извадих си телефона и машинално отворих Фейсбук. Първият пост, който видях беше публикуван Just now в една от хилядите групи за изгубени животни, в които членувам. Класическите постове – има пострадало улично куче по пътя за Владая и се търси човек да го гледа. Отегчено си заключих телефона, докато си мънках нещо от сорта на “да бе да” и тръгнах да го набутвам в джоба си, но картончето с кучето пречеше и телефонът ми падна на плочките. Счупен дисплей, браво – тъпо куЦе! Отчаяно погледнах нагоре към небето, после погледнах към картончето в ръката ми и този път си казах – “Добре де, отивам”.
Както винаги – взех спонтанно решение и въпреки счупения дисплей успях да се свържа с човека от групата. След 40 мин път с колата пристигнах във Владая. Там в тъмнината сам самичко ме чакаше [едно уплашено мръсно куче](https://imgur.com/taxnrxr) на видима възраст 5-6 месеца. Приближих се бавно, свъсих вежди и му се троснах “ти ми счупи телефона! – тъпо куце”, а той си подаде розовия нос (малката зурла) на светлината, помаха с опашка и ме приветства с близка по лицето. Толкова много ми напомняше на Маги… нямаше как. “Качвай се, тъпо куце такова”.
И ето. Запознайте се с Бартемиус Крауч Джуниър, по паспорт – или на кратко – [Барти](https://imgur.com/ABqYEmx). Барти е топ пичага. Той обича хората, въпреки че се плаши от всичко. Намерен е самичък захвърлен на пътя във Владая. Аз също бях захвърнел и сам, но поне имах дом. Двамата с Барти очевидно имаме нужда един от друг. Знам че, всеки кучкар си мисли, че неговото куче е уникално и историйката има своята баналност. Но нямате представа колко точно е Благодарен Барти. В очите му, в действията му се чете огромна благодарност. Че сме двамата. Намерихме се и сега се наслаждаваме. Свикна адски бързо с обстановката вкъщи.
Е, в началото не слушаше много и си правеше неговите маймунджолъци, защото е тъпо куце, но това е нормално. Веднъж ме издебна да съм зациклил в компа и изяде едно парче еклерова торта от масата. [Вкъщи има правила и който ги наруши – влиза в панделата за няколко часа хахаха](https://imgur.com/cKTv8Jr). Въпреки дисциплината гледаме да се забавляваме като най-добри приятели всеки ден. [Обичаме да караме cruiser board двамата](https://imgur.com/dmYOsvI). Хората в квартала вече ни знаят вече, поздравяват ни и ни махат като минавам със скейта – двигател една кучешка сила :D. Барти си има и социални мрежи! С готината си червена бандана [сваля кучките там хахаха](https://imgur.com/9C3Ctaq). Обичаме уикендите да [кръстосваме планините също](https://imgur.com/WYuaUAD)… и още много щуротии с най-добрият ми приятел:)
Вие ще чувате все повече за Барти кучето. Особено готините хора тук, които следят Неделните историйки, пишат ми, коментират и подкрепят цялото нещо. Благодаря ви! Вие не знаете, ама ще ми помогнете да му разкажа на тъпото куЦе за неделните историйки през които съм минал докато стигна до момента, в който се намерихе с него. До следващата неделя;)
by MrMonkiPants