Невромантик (Neuromancer)

1 comment

1. Има собствен стил и е една от книгите, които създават шаблона за подобни истории, но на места изглежда ретро от днешна гледна точка, а и авторът си признава, че не разбира нищо от компютри (както обикновено, повечето автори на “научна” фантастика си нямат хал хабер от наука и технологии). Двете продължения не ми харесаха особено, защото не са толкова стилни и малко ми се сториха като остарели техно трилъри. Като за капак, Гибсън има малко труден за четене стил с много герои и малко описания, и се налага сам да се ориентираш в света и какво се случва. От него съм чел и “Периферията”, която ми беше достатъчно ОК, за да планирам четене на продълженията. Бих прочел и други негови книги, но като цяло не е лъжица за всяка уста и си трябва малко настройка. В “Невромантик” май беше въвел думата “киберпространство”. Сега с тези AI-та книгата става малко по-актуална.

   На мен малко повече ми хареса Snow Crash на Нийл Стивънсън, защото е повече в крак с времето. Той пък беше въвел думата “метавселена” с тази книга. На някои не им харесва, че е tongue-in-cheek, както и това, че Стивънсън обича да прави голям инфо дъмп и да забатачва последната третина на книгите си.