Снощи бях на концерт-премиера на новият албум на SoCalledCrew, който се казва “Втори Живот”. Вдъхнових се от тях да ви разкажа за процесът на новото начало. Ще е малко по-абстрактно, можете да го хейтвате.

Предистория

Аз имам голям опит в това да започвам от начало. Правил съм го вече цели 5 пъти. Живея своя пети живот. Да започнеш от начало е процес. Той протича първо в главата и чак после излиза на яве в живота. Най-честата причина е когато искаме да избягаме от стария си начин на живот. Всъщност всеки си има своята причина да търси новото начало. Ето ги и моите:

История

^(Първи живот.)

Да тръгнеш крими пътя е рисковано нещо. Рискът обаче често носи големите блага. А когато си 17 годишен келеш не ти трябва много (сори пичове, знам че има хора на такива години тук, но след 15 години сами ще си казвате, че сте били келеши на 17). Тогава нямаше ТикТок, а Инстаграм тъкмо го бяха пуснали. Да идеш на море с приятели, с едни въздушни пари, които да не те пита прокурор как си ги изкарал, да те спре рандом човек в дискотеката и да ти каже “Абе, ти не си ли оня дето думка по барабаните в сектора?!”, след което да те черпи бутилка уиски се усещаше като да си на върха. Изглежда хвалебствено, ама това е само повърхността. Истината беше, че аз бях съвсем на ясно с фактите. Това нямаше как да продължи вечно. Идеализмът на младостта може лесно да причини счупване на врата. Някак си ми се размина. Трябваше ми ново начало, защото иначе щях да приключа прекалено бързо. Месец след месец спорех сам със себе си. Това е част от процеса. “Още малко?”, закъсняваш, пак те чакат, животът беше як, но заклещен бях от доста време – вечно между личната трагедия и сълзливия оптимизъм – някой да ми беше казал “Колко мое’ по-далече от тва, щото имаш си живот и неква цел сега!”. Голямо лутане и накрая тръгване и стигане – чааак до отсрещния полюс.

Захвърлих всичко, с което се занимавах. И палките за барабани, и пакетите, и телефоните. Смених ги с очила и книги. Поработих доста усърдно, няма как, част от процеса е. И накрая стигнах до своя втори живот – заминах за Англия. Тоя път без глупости, обещавах си.

^(Втори живот.)

Живея своя втори живот. Даже още майче го живея. Нещо ново ще да ме убива. Бях свикнал да имам, а сега се сблъсквах с това да нямам. 20 паунда до края на месеца и глада и мизерията и задълженията. И работа. Нормална. Почасова. Ебати гадното. Да ходиш пеш, дрехи от Фейсбук Маркет Плейс, храната ти е замразена, а пиенето от Сейнсбърис (на промоция). А да и самотата. Четирите стени на стая с непосилен наем и 4000км до близките ти хора. Колкото и да те убива – толкова те и учи. Да е трудно не е трагично. Година след година, ред след ред, изпит след изпит. Има смисъл. С висша цел е – буквално. А ония от миналия ми живот, дето ми подаряваха уискита бяха ясни – Ако човек е това, което прави значи те или бяха храчка в бира или направо си бяха изчезнали в нищото.

Любовта прецакава самотата. Тя е най-великата сила на света. Движи го. В състояние е да предизвика светът, който си градил – направо да прескочи целия процес и да ти изтресе едно ново начало без дори да те попита.

^(Трети живот.)

Любов. Остави всичко и се върни, после пак замини. Ама и ти го направи! Само така е честно нали? На къде? Как къде – навсякъде! И се почна тоя трети живот. На крилете на любовта и омразата от 9 планини в 10та. 6 месеца там, 6 месеца другаде. После година и нещо където трябваше. Животът вече не е беше само мой. Аз го споделях. Когато съм тъжен и ти ще тъжиш. Само така е честно нали? Бяхме на много места, живяхме къде ли не. Всичко беше както трябваше, както искахме.

Нищо не е честно нито в тоя живот, нито в останалите. Сигурно защото любовта си тръгва точно както е дошла – от нищото. С едната разлика, че този път процесът по новото начало пак е там. И не само е там, ами си му длъжник от онзи път, в който любовта го е изместила.

^(Четвърти живот)

“Прибирам се и повече няма да мръдна от тука – Хвърлям котва!”. Помян как го крещях по телефона на най-добрият ми приятел. Да се провалиш не е страшно – влудяващо е. Викнете доктора, да изведе на вън душевно болния. Викнете доктора, да вкараме във болницата новия. Рискът носи много блага, нали ви споменах. А когато нямаш какво да губиш, не е нужно да си 17 годишен келеш. Проблемът е, че нивата са други. От хората с черните качулки вече нямаше и помен. Сега бяха с костюми, вратовръзки и директорски позиции. Тъпчеш гушата, а смисъл няма. Идва поредната, ама и нея я изпращаш. Имаш, ама всъщност нищо нямаш. Когато си нямал си имал повече, а когато си имал си нямал нищо. Викнете доктора!

Когато нищо няма смисъл е време за новото начало. Добре че вече се бях научил. Някак си пак ми се размина. Тоя път е за последно, обещавах си пак.

^(Пети живот)

Бягай. Ама много далече. На другия край на света избягай от тия тъпотии дето сътвори. “Ало, видяхме профилът ви в LinkedIn имате ли интерес да се преместите да работите в щатите?”

>”̶П̶р̶и̶б̶и̶р̶а̶м̶ ̶с̶е̶ ̶и̶ ̶п̶о̶в̶е̶ч̶е̶ ̶н̶я̶м̶а̶ ̶д̶а̶ ̶м̶р̶ъ̶д̶н̶а̶ ̶о̶т̶ ̶т̶у̶к̶а̶ ̶-̶ ̶Х̶в̶ъ̶р̶л̶я̶м̶ ̶к̶о̶т̶в̶а̶!̶”̶

“Ъъъ да, да със сигурност, за какво става въпрос?”

Нов живот на другия край на света. Споко, любовта не съществува, няма какво да обърка плановете тоя път. Аха, да – Освен едно самотно момиче от средния запад. И малката и стая и растенията и картините и разбитите и мечти. Остани тук. Не, ти ела. Не ти остани. Не ти ела. Дойдох видях и победих. И си тръгнах – ще ви разкажад другата неделя (реално за това исках да пиша днес). Подари ми петия живот, сякаш това беше смисълът в живота и. Всичко ще бъде наред. Жив си днес, спокойно дишане, защото всичко е наред. Поредният ти ден от сътворената вселена – като нея друга нема. И така до края на света. Колко още нови начала ще има – нека има. Аз ще бъда там, докато ги има.

​

P.S : Ще ме прощавате за това, най-вероятно ще го махна, защото не ми е в стила. Момчетата са се постарали, [чуйте им албума](https://youtube.com/playlist?list=PLv42gh_FO6X8p9XV4msqS_QjoW8MqYi_h&si=zWghv6yO7HRiUCDC), ако се кефите на такава музика. Илия е много слаб на халф лайф също така.

by MrMonkiPants

1 comment
Leave a Reply