Пратил си ми това писмо, както пишеш, „по един приятел“. После пък ме предупреждаваш да не споделям с него всичко, свързано с теб, защото и ти самият нямаш подобен навик. Така в едно и също писмо хем казваш, че ти е приятел, хем – че не е. Ако си използвал в общоприетия смисъл тази много специална дума и си го нарекъл „приятел“ тъй, както наричаме „достойни мъже“ всички кандидати за държавни постове или казваме „господине“ на някой срещнат, чието име не ни идва наум – от мен да мине! Но ако смяташ някого за приятел и не му вярваш като на самия себе си, много грешиш и не познаваш достатъчно силата на ситинското приятелство. Претегляй всичко заедно с приятеля си, но първо претегли него самия. Най-напред трябва да прецениш приятелството, а после – да му се довериш. Наопаки обръщат нещата онези хора, които противно на съветите на Теофраст първо обикват, а после преценяват, вместо обратното- да обикнат някого, след като са преценили, че е приятел. Мисли дълго дали трябва да приемеш някого за приятел. Но решиш ли – приеми го с цялoто си сърце. Говори с него открито, както говориш със самия себе си. А живей така, че дори пред врага си да можеш да признаеш всичко, което признаваш пред себе си. Но понеже от време на време се слуват неща, които е прието да остават тайна, споделяй с приятеля си всички грижи, всички мисли. Щом го смяташ за верен – такъв и ще го направиш. Понякога учим другите да лъжат от страх да не ни излъжат, от мнителност им предоставяме правото да грешат. Откъде-накъде ще премълчавам нещо пред приятеля си? Откъде накъде да не се чувствам пред него както насаме със себе си?
(четете цялото писмо на [https://kibatatakovata.blogspot.com/2023/09/blog-post\_30.html](https://kibatatakovata.blogspot.com/2023/09/blog-post_30.html))
https://preview.redd.it/itonn8lederb1.png?width=1012&format=png&auto=webp&s=2532b16af7136afed6069226e4fef7a2a77710fe
​
by kiba33x