Във всяко кътче е октомври,
на всяко клонче – красота,
която тлее, заварена от дъх отровни,
радост носи от излъгана съдба.
Микрокосмосът нежно си отива,
подгонен в буря, завихрени листа
воалът скръбен напевно трансформира
волята зловеща на десница зла.
Каквото искаше октомври,
небето донякъде смекчи –
за зимата сме скътали,
след битки морни, представи илюзорни
и есенни мечти.
(цялото стихотворение четете на [https://kibatatakovata.blogspot.com/2023/10/blog-post\_9.html](https://kibatatakovata.blogspot.com/2023/10/blog-post_9.html))
https://preview.redd.it/xbvhwht6e5tb1.jpg?width=768&format=pjpg&auto=webp&s=f14f0e8e6818240d934c0cad4e15587d370b9668
​
by kiba33x