
​
Kакво представлява, къде се крие силата и какъв е източника на тъмната мощ на Саурон? Защо пръстенът е толкова важен за поробването на свободните народи на Средната земя? Защо единствените, които имат сили да го унищожат са най-дребните и незначителните от всички раси? Всевластният пръстен свързва целият сюжет, той се възприема като най-важният артефакт, свързва настояще и минало, второстепенни герои и протагонисти, неговата нечиста природа отсява злите от добрите и лъжливите от честните. Силните духом успяват да се предпазят от злото му влияние като се отрекат от притежанието му, а слабите – почват да се държат коварно и страхливо. И не само това – той има собствена неистово зла воля – променя своя притежател по собствено желание, води до замъгляване на съзнанието и постепено обвързва собственика към себе си до така степен, че той не може да живее без да го съзерцава или докосва. От герой пръстенът превръща Исилдур в нарушител на клетвите, пръстенът води до убийство, когато Смийгъл го намира, той дава лъжливи, данайски дарове на притежателите си – например много дълъг живот, при който обаче човек „изтънява“ и престава да бъде материален и себе си, превръщайки се бавно в дух на пръстена, негов пълен роб. Но най-голямото зло, което направо струи от този артефакт, се явява алчността на притежателите му и големият страх да не бъде отнет от някой друг.
И така пръстенът представлява материален предмет, който обаче има нематериална същност (магическа сила). На нашата земя този дуализъм се познава от незапомнените, древни времена и се описва от всички учени културолози, които изучават древните племена. Явлението, при което хората приписват едни или други нематериални, идеалистични, тоест съществуващи само в техните глави свойства на предмета се нарича фетишизъм. Всевластният пръстен представлява фетиш, и подобно на хилядите амулети, магически татуировки, изображения и статуи и така нататък. Интересното тук предствлява факът, че не само древните народи са фетишизирали предметите, но това се прави масово и днес, между съвсем модерните и „културни“ индивиди чрез стоковия фетишизъм. На стоките, продукт на материалното производство, се приписват свойства/качества с идеалистическа същност, тоест напълно несъществуващи или по-скоро съществуващи само в нашето съзнание. Нека да илюстрираме със съвсем елементарен пример – имаме тежкар каращ голям черен джип. Ако разделим този джип на части, дори на молекули и атоми, няма да намерим в него нито една молекула мъжкарство, самоутвърждаване, „стабилност“, защото това са идеалистически свойства, които се приписват на предмета от този, който го притежава. Днешният човек, подобно на древния дивак се заобикаля с предмети, за да придобие тези магически същности, които реално не съществуват. Например притежаването на оръжие се смята, че ще даде смелост, бижута – красота и така нататък.
(четете цялата статия на [https://kibatatakovata.blogspot.com/2023/11/blog-post.html](https://kibatatakovata.blogspot.com/2023/11/blog-post.html))
​
[ „Единственият пръстен ги владее, Единственият пръстен ще ги открие, Единственият пръстен ще ги свърже и във мрак ще ги обвие.“](https://preview.redd.it/zyjie0no5qxb1.jpg?width=780&format=pjpg&auto=webp&s=90459dc2cae1b4c2769c11010c9d4f4f94ee11eb)
​
by kiba33x