Войната по пътищата

4 comments

1. Предполагам всеки, който се е качил да шофира пиян, надрусан или неправоспособен е бил със съзнанието, че е в нарушение. Т’ва, че са добавили други наказания надали ще ги накара да си кажат “дееба, наруших 2 закона, ама от тука нататъка ако продължавам да карам така ще наруша 3, по хубу да си хвана такси” 😅
   Още повече, че от тия поправки и добавки май основно страдат невинни граждани. Мене лично ме е страх да се качвам на кола в България, животът и работата ми в чужбина са силно зависими от автомобил и не бих искал да ми вземат книжката защото съм пил аулин, примерно, или енергиина напитка. Колкото и смешно да звучи- тва също е една от причините, които за момента ме спират да се прибера от гурбет за постоянно.

2. Тези закони и наказания да ги има е добре, проблема е, че не се прави само с това. Трябва цялостна транспортна политика, която правилно зачита контекста на един път или улица и да прилага средства за безопасност. Също така има нужда хората да имат алтернативи на шофирането, за да може тези, които не могат, не искат и не трябва да карат да имат опцията безопасно да се придвижат от точка А до Б и да не скапват излишно пътната обстановка. Примерно за София дистанции повече от 60-70 километра нямаш много опции да ползваш друго освен автомобил.

3. Според мен, каквито и закони да се вкарат няма значение. Въпросът е да има чувство за наказуемост. Масово в България, такова липсва и всеки си прави каквото иска, защото знае, че шансът някой да се хване да го наказва за това е малък.

   Аз все пак подкрепям мерките. Judge me all you want.

4. По-строгите наказания надали ще променят нещо. Все едно смъртната присъде да спира убийците.

   КАТ трябва да патрулира 24/7 по улиците и да варди на магистралите. Строгостта на законите не е факторът, а страхът че можеш да бъдеш хванат винаги и със сигурност.

   Шофьорите и пешеходците трябва да бъдат научени на страх.