Здравейте, от доста време планирам да направя този пост, но досега все не се решавах. По принцип не обичам подобен род “изяви”, но сега чувствам, че просто се налага. Преди да започна по същество, държа да подчертая дебело, че не търся съжаление, внимание, милостиня и тем подобни. Но ще се радвам на вашите съвети, изслушване, подкрепа. След като уточнихме това, можем да продължим нататък.
​
Аз съм на 35 години от гр. Стара Загора; човек с увреждане, налагащо използването на инвалидна количка реално от 2015-та година; живея в заведение за хора с увреждания, не работя. До 2016-та година живеех в семейното жилище, като след завършването на гимназия през 2008-ма година, се изолирах почти напълно от света паралелно с прогресивно влошаващото ми се състояние. Като основни причини за това определям подигравките на някои хора, комплексите си, депресията. В края на 2014-та година почина баба ми по майчина линия, която основно се грижеше за мен и грижите паднаха върху майка ми, която пък през 2015-та година бе диагностицирана с параноидна шизофрения. Всички тези събития ме накараха да търся решение и така стигнах до избора ми да постъпя във въпросното заведение за хора с увреждания. Никой не ме е карал, реших го сам. Родителите ми са разведени, откакто съм бил на 3 и естествено родителските права са били присъдени на майка ми. В никое от двете семейни жилища няма условия за мен, основно достъпност на средата.
​
Та, постъпих в заведението за хора с увреждания, което ми даде достъп до външния свят, разбрах, че дори в това състояние могат да ми се случат неща, които доскоро тогава не вярвах за възможни. През 2018-та записах висше образование в Пловдивския университет, където бях сам в друг град, но се справих. Тук трябва да добавя, че бях в доста добро общежитие и хората там също бяха доста отзивчиви. Успях да завърша, но създадох само едни смислени отношения, които обаче са ми много ценни.
​
И ето ме отново тук. Вече завършил, но неуспяващ да си намеря дистанционна работа по специалността (имам колеги, които спокойно работят по този начин и без увреждане като в моя случай). Тук явно играе роля липсата ми на опит плюс възрастта. Специалността ми е лингвистика с ИТ, като основната реализация е client support. В момента се опитвам да навляза и в друга сфера, като карам курсовете на SoftUni по графичен дизайн. Също така миналото лято започнах да стриймвам в twitch, като продължавам и до днес. Няма да споделям социалните си медии тук, за да не излезе, че целя реклама, но мога да го направя на лично.
​
Основният ми проблем е самотата. Може да се каже, че нямам никакви приятели, с които да споделям интереси. Хората в заведението почти изцяло са много по-възрастни от мен и нищо не ме свързва с тях. Това ми тежи адски много. Откакто се помня, съм по-затворен и отдаващ се на уединение. Помня, че още като дете прекарвах много време сам вкъщи и си играех с играчките си. По-късно съм имал приятели и среда, но мисля, че никога не съм имал добри социални умения и способност да градя и поддържам отношения. За пример мога да дам, че ми е трудно да инициирам контакт с приятели, изпитвам тревожност и колебание дали е удачно да ги търся в даден момент и естествено не го правя. Не бих казал, че приятелите ми са ме изоставили, когато се затворих и започнах да се влошавам. Просто аз се изолирах. Много хора в тази ситуация биха търсили причините в другите. “Като бях здрав, имах много приятели, но после ми обърнаха гръб”. Това е доста елементарен прочит за мен. Просто голяма част от хората не са способни на интроспекция. Дори и да има някаква истина в това, то не е пълната картина.
​
От известно време ме преследва натрапчивата мисъл, че прозорецът, в който могат да ми се случат смислени неща в живота, се затваря (ако някога въобще е бил отворен) с бясна скорост предвид и все по-напредващата ми възраст. Не виждам изход от институцията, не виждам начин да имам приятели и среда със сходни интереси, още по-малко да имам човек до себе си, семейство. И мисля засега да приключа с това. Благодаря за вниманието!
edit: След специално позволение от модератор, споделям канала си в туич и инстаграма си. Ще се радвам при интерес, да ме подкрепите и да си комуникираме там.
[https://www.twitch.tv/corbfy](https://www.twitch.tv/corbfy)
[https://www.instagram.com/corb.fy/](https://www.instagram.com/corb.fy/)
​
by kolevk
12 comments
Можеш ли да споделиш увреждането заради което си в количка и дали има шанс да се възстановиш до степен в която тя няма да ти е необходима?
Здравей. Доста трогваща история.
Лично според мен не трябва да се предаваш и трябва да продължаваш да се бориш. Не ми звучиш като човек който ще се спре пред дадена трудност.
Решил си да запишеш висше – завършил си.
Сега искаш да придобиеш нови знания – ходиш на курсове.
Не позволявай да падаш духом, тъй като според мен вече си минал страшното – да се осъзнаеш . Сега трябва да се бориш.
Колкото и да е трудно, трябва да намериш хора с които да общуваш . Било то на вън или във виртуалния свят ( грим, чатове , прочие ).
Относно работата – поинтересувай се в бюрото по труда в твоя град. Доста ИТ компании наемат хора за работа от вкъщи. Също така си направи ( ако не си все още ) профил в LinkedIn.
За всеки има шанс за всичко, стига да го искаш.
Не се предавай, до сега си оцелял, значи можеш да постигнеш още много !
Пожелавам ти през тази година много успехи!
Говорил ли си с психолог, за да установиш защо имаш трудности в намирането на нови приятели? Дали и какво трябва да промениш в подхода си примерно, дали ти не допускаш хора, не ги търсиш поради някакви твои причини и т.н. Не мисля, че ще навреди, дори и да не помогне.
Здравей,
много се замислих след този пост. Замислих се какво мога да ти кажа, не искам да ти пиша неща които може би си чувал често.
Разбирам, че си един самостоятелен и не предаващ се човек, който преследва мечтите си и ги изпълва.
Много рядко чувам, сериозно говоря, от здрави и прави хора да имат такава мотивация и желание..
Не губи надежда, моля те, точно такива хора трябва да бъдат пример, че със много труд и достатъчно мотивация всичко се постига.
Свързано със приятелството и близки хора, няма ли някакви отбори (например спортен отбор, или някакво хоби) където можеш да се срещнеш със хора на твоята възраст и да намериш може би нови запознанства? Мисля, че във IT сферата също има доста възможности, дали виртуално или на живо..
Пожелавам ти много успех тази година, възхищавам се на такива хора като теб със желязна воля. Уверявам се, че има шанс за теб, на 100%!
*Основният ми проблем е самотата. Може да се каже, че нямам никакви приятели, с които да споделям интереси.*
От тук на долу е същата история с мен но нямам уврежданя, не знам как да ти помогна, но не е заради инвалидноста този проблем. Ще си намериш приятели или приятелка кой знае.
Имам приятели, но доста трудно направени, нямам приятелка и като цяло същата работа аз даже не харесвам да излизам.
Мойте 2 цента… Има епидемия от самотни хора, без значение дали са инвалиди или не. Със сигурност е много по-трудно за един инвалид. Особено като си затворен нямаш много общи интереси и доста бързо доскучаваш. Няма да ти свалям звезди от небето, доста неща, за които си мечтаеш едва ли ще постигнеш, но това се отнася за всеки. Всеки си живее в собствената мизерия, но ако си набележеш кауза и наистина се опиташ да си активен, може би живота ще ти стане една идея по-смислен. Може да споделяш опит с деца, които са на количка, може да храниш котките пред блока, засади си репички и гледай как израстват. Неща, които на пръв поглед не ти решават проблема, могат да имат благоприятен ефект върху менталното ти здраве.
Много (речникът ми е беден) история.
Не се предавай. И не се изолирай, ние сме социални същества. Шанс винаги има.
Та, работя в ИТ сферата от 15+ години като дизайнер. С удоволствие бих ти помогнал с графичния дизайн като цяло и търсенето на работа. Има тънкости във писането на CV, търсене и кандидатстване.
Може да опиташ с някоя пациентска организация. Там може да намериш хора в сходна позиция и съответно общи интереси.
Иначе да, живота си върви и времето не прощава
Относно работата от вкъщи, ако е невъзможно да си намериш по твоята специалност, има вариант при който не зависиш от никого освен от собствените си способности и се извършва изцяло онлайн, но е доста труден и рискован ако нямаш перфектна дисциплина: търговия на финансовите пазари. Почти всички които стават успешни трейдъри им отнема няколко години да го постигнат и дотогава е най-добре да не се ползват реални пари а симулатори. Има брокери които предоставят техен капитал за търгуване, стига да докажеш, че си добър (но пак ти взимат някаква месечна такса, така че по-възможност трябва да се избягват). Аз лично ползвам собствен капитал с Interactive Brokers, но не бих казал, че съм достигнал професионално ниво все още, така че не приемай нещата които съм написал като съвет. Проучи в интернет и ако се интересуваш мога да ти споделя обучителни материали които аз ползвам (книги, youtube канали).
Малко грубо звучи може би но понякога подобни истории напомнят на хората,че често мрънкат за глупости в живота ,който са поправими.Пожелавам ти воля,хъс и здраве…
Не се предавай! LinkedIn може да помогне с намирането на работа. Аз също работя в IT сферата и LinkedIn много ми е помогнал. Само трябва да си направиш хубав профил и CV. Аз също съм от Стара Загора и мисля, че там е много трудно за младите хора да се социализират (след като са завършили училище и университет). Не знам дали още живееш там, но напълно разбирам колко е трудно да се намерят приятели, с които да споделяш интересни. В живота е най-важно никога да не губиш надежда. Продължавай напред и знай, че не си сам!
Здравей, благодаря ти, че сподели! Четейки поста ти, очаквах съдържанието да завие в съвсем друга посока, но това не се случи. Намирам написаното от теб за изключително вдъхновяващо и трогващо.
Моят съвет е малко тривиален, но все пак не мисля, че не трябва да се отчайваш, а напротив – продължавай в същия дух. Сигурен съм, че някоя възможност за работа и контакти ще се появи, просто гледай да не я изпуснеш. Поздрави и смело напред!