Story Time – My Life 21-25 part 3

Aight I lied. Реално ако се бях опитал да ги сложа в друга тема, щеше да се изгуби много от смисълът, та ще ме се опитам да ги натегна тука всичките. Тия дни ми попадна е тая песен, та като я слушам ми идва малко да си излея душата пак пред вас – [https://www.youtube.com/watch?v=zlJ23-JPK3w](https://www.youtube.com/watch?v=zlJ23-JPK3w).

\—————————————————————————————————————————————————–

Спонтанен ли бях?

Дейба, т’ва счупеното огледало после се събира много трудно. Обаче дойде време за нещо друго. Алкохола вече на тоя етап усещах как ми влияе зле. Не психически, а физически. Наркотиците все така бяха съпътник. Това ще го спомена и накрая, но имаше един период от 10 години където не бях спирал да пуша марихуана. Съквартиранта ми, скоро си идваше и трябваше да оправя из нас. Пооправих до колкото можах, нови огледала, нови чаши и чинии понеже не се живееше. Въпреки, че исках да се оправя не знаех как. Продължавах да се чувствам изоставен в празната, черна стая. Никога не съм обичал да натоварвам околните с проблемите си. Слагах усмивката и се получаваше.

Вече бях последна година университет. Тука е момента да вметна, че той си вървеше, но имах едни финансови проблеми с него, още от първа година. За мое щастие не ме махнаха, но знаех, че това ще ми създаде проблем при завършването. Единствено трябваше да предам курсовата си работа и това беше. Спонтаността винаги е била част от живота. Точно както дълбоките проблеми. Спонтанно реших да преследвам и това момиче. Хрумна ми като идея. Или по-скоро беше сложена там от един много стар сън. Мечтата за това как съм легнал в скута на едно момиче под дърво. Някак си тоя сън все още ми се върти и до ден днешен. Само че този път момичето е легнало до мен. Но нищо не ме задържаше в града, в който бях. Абсолютно нищо. Предадох курсовата си знаех, че няма да завърша. Голям смях за 4-те години. Дори изкарах и добра оценка. Но и така не се дипломирах. Прибрах се в България за малко. Колкото да видя баба си. Все още беше същата макар и болеста. От всички тя най-много подкрепяше новото ми хоби. В този случай беше музиката. Свирех. И пак се прибрах в Шотландия.

Та, както казах спонтаността е част от живота. Така заформих приятелство с едно момче от друг град. И така той ме покани да участвам в новата му група. И също така спонтанно реших да замина. Дори не знам дали имаше и секунда преди да му кажа да. А той дори го каза на майтап в началото, то взе че се случи.

Та, в нов град в Шотландия, вече знам че съм завършил семестриално, но все тая няма диплома, само дето съм ги загубил тия 4 години. Боли ме за тях. Имах съвсем други проблеми за решаване. Но пък музиката ми запълваше времето. Не мога да ви опиша какво е това да се хване за нещо като удавник. Спомням си как по 12 часа единствено съм свирел, превързан понеже болката в ръцете беше неописуема. Не случайно сега имам и малко проблеми с палците. Но наркотиците не спряха. Пиенето ми се наложи да го спра, поради факта, че бях развил остър гастрит. И до ден днешен, ако пропусна закуска това означава отвратителни киселини до 4-5 следобед. Разбира се, тука вече наблегнахме и на ЛСД. Понякога не се чудя, дали сънищата на другите и техните истории за мен, всъщност не са провокирали до голяма част живота ми. Същата тая бивша, ми писа и ме блокира. Писа ми да сънува как съм щял да се качвам на сцена и тя ме очаквала. Доста фрапантно, понеже след 3 дена наистина щях да се качвам на сцена, а тя не знаеше за новото ми хоби. Нямаше и как да знае, нямаше снимки.

Имаше доста интересни случки. Обвиниха ни в кражба в магазина, накрая се оказа, че един от наще верно беше откраднал некви сникърси. Разбрахме като ни рададе няколко навън… Гонехме някви звезди от GoT по улиците. Напсуваха ни тежко. Няколко боя, дори единият път се оказа, че сме отървали на косъм от ножките на едни руснаци. Само ще кажа, да не ходите по опустели сгради… Не се знае кой или какво ще ви намери.

Но записахме албума. Вече беше реалност. Разбира се, трябваше да го отпразнуваме подобаващо. Надрусахме се с ЛСД. Доста тежко при това. С някав акъл решихме, че ще почнем да обикаляме. Ето тук беше и първата ми стъпка може би къв това което съм днес. ЛСД-то е доста интересен наркотик. Не те кара да видиш нещо ново, но те кара да се сблъскаш с всичко в себе си. В моя случай тъмната стая. Оказа се, че тъмната стая е пълна със страховете ми. Накара ме да си поговоря с всички от тях. Тука може би сте чели как съм казвал, че много странно се прибрах в България за постоянно. Няколко дена след това си стоях на леглото и си свирех на китарата. Рязко се скъса струната. Явно в него момент с скъса и търпението ми да стоя там. Трябваше ми промяна. Исках да се прибера. За постоянно. Четири години страх от провала. Всички ми казваха, че няма да успея да замина и ще се проваля. Това беше и един от страха. Мнението на хората за мен. Та явно вече го бях приел в мен. Продадох си всичко същият ден, купих си билет и се прибрах.

Колко интересно, но в същият ден се запознах и със жена ми. Ах, жена ми. Цяло изкуство е tbh. Но вече бях при баба си. Бях при семейството си. Но баба ми не беше същата. Вече болеста се показваше. Когато ме видя, се разплака, че я виждам така. Какво ли не бих дал, за да я видя пак така.

\—————————————————————————————————————————————————–

Тая не е толкова интересна, но беше нужно да сложа краят на тази част от живота си. Но сме към края. Може би остават още 2-3 такива поста. Годината вече е 2015/16. Но за нея ще продължим в следващата история.

by anticalabriann12