1. Възвръщане на някакъв патриотизъм. Не, не патреотизъм. Ако е модерно да мразиш държавата си, децата са облъчвани от малки да бягат и не правят свой собствен избор. А не всички се връщат. Това опира до обществото – всички ние обичаме да плещим глупости като “обичам българи, но не и народа/държавата”, което е абсолютно безмислено. Докато не проявим някакъв позитивизъм – няма да има промяна.
2. Няма нужда да се предприемат мерки за вдигане на раждаемостта. Те никога не работят така или иначе. Раждаемостта се регулира или от религия или от нищо, така че е редно да се остави насаме.
3. Това ще се случи природно след 1), но е редно да почнем да имаме някакво желание да развиваме родното си място. Трябва да преодолеем безумния български материализъм. Не е необходимо да имаш определена цифра в банката, определена марка кола или апартамент в определен квартал. Нищо от това не носи щастие и всеки, хванат в този капан го съжалява, но не знае как да излезе от него. Да, цял свят го има този проблем, но при нас е много по-силен.
Не искаме маймуни/мигранти. We’re full.
Развива се науката, която цели да забави/спре стареенето и да възвърне младостта. Тази тема може да доведе до всякакви спекулации на дали или кога, но друго не ми дава по-силна надежда за оправия
Менталитета ни е нихилистичен не само по отношение на държавата, но и на личния живот. Хората биват прекалено стресирани и прекалено много им се налагат нереалистични модели. От една страна вечната неувереност дали точно това до тебе е човека и дали няма зад ъгъла нещо по-добро (разбирай по-бизло до набивания модел). От друга дали можеш да осигуриш необходимата според обществото сигурност и финансиране и все си казваш “айде още малко, айде още малко”, “айде още малко”… и става “ми то никога”.
На времето са е женели на чиста лотария и каквото говоедо и се падне, това е, свиквай с него. Сега от много предиране от много столове та по средата.
6 comments
Правене на деца???? how hard can it be????
1. Възвръщане на някакъв патриотизъм. Не, не патреотизъм. Ако е модерно да мразиш държавата си, децата са облъчвани от малки да бягат и не правят свой собствен избор. А не всички се връщат. Това опира до обществото – всички ние обичаме да плещим глупости като “обичам българи, но не и народа/държавата”, което е абсолютно безмислено. Докато не проявим някакъв позитивизъм – няма да има промяна.
2. Няма нужда да се предприемат мерки за вдигане на раждаемостта. Те никога не работят така или иначе. Раждаемостта се регулира или от религия или от нищо, така че е редно да се остави насаме.
3. Това ще се случи природно след 1), но е редно да почнем да имаме някакво желание да развиваме родното си място. Трябва да преодолеем безумния български материализъм. Не е необходимо да имаш определена цифра в банката, определена марка кола или апартамент в определен квартал. Нищо от това не носи щастие и всеки, хванат в този капан го съжалява, но не знае как да излезе от него. Да, цял свят го има този проблем, но при нас е много по-силен.
Не искаме маймуни/мигранти. We’re full.
Развива се науката, която цели да забави/спре стареенето и да възвърне младостта. Тази тема може да доведе до всякакви спекулации на дали или кога, но друго не ми дава по-силна надежда за оправия
Менталитета ни е нихилистичен не само по отношение на държавата, но и на личния живот. Хората биват прекалено стресирани и прекалено много им се налагат нереалистични модели. От една страна вечната неувереност дали точно това до тебе е човека и дали няма зад ъгъла нещо по-добро (разбирай по-бизло до набивания модел). От друга дали можеш да осигуриш необходимата според обществото сигурност и финансиране и все си казваш “айде още малко, айде още малко”, “айде още малко”… и става “ми то никога”.
На времето са е женели на чиста лотария и каквото говоедо и се падне, това е, свиквай с него. Сега от много предиране от много столове та по средата.
Ебание без кондом.