Абе, правилното нещо ли бях сторил или отново съм “онзи глупак” за родителите ми?

Това се случва когато имаше циклонни ветрове. Ще мина покрай разказа как се борих с една нощна пеперуда (moth на англ.) на тъмно защото тока спря, опитвайки се да го изкарам навънка като в края на краищата успях да го прокудя навън.

За контекст – Горния ни етаж е едно нищо. Има си дупките за прозорци и врати, но е без прозорци и врати. Баща ми е наслагал някакви дърволии и железа като импровизирани прозорци, но са си по-скоро като барикади. Посред нощ точно над мене се стоварва огромно метално изтупуркване. И си викам “дай да отида да го видя, да не вземе нещо да изхвърчи от терасата или дупките към улицата или къщите на съседите” и виждам че единия на “прозорец” се е разпаднала барикадата.

Забелязах една ламарина и едно 20-25 килограмово резенче здрав метал. Не знам какво и що е, но и двете веднага ги измъкнах от мястото където духа най-силно и им намерих временно прикритие от стихията. На първо място изместих ламарината, защото е супер лека и преди години имаше случай, където ламарините на терасата (що-годе застопорени от баща ми) бяха буквално излетели на улицата в съседните дворове. Като по чудо нямаше нито един пострадал, нито скъсани кабели по уличните стълбове, но беше по-слаб вятър в сравнение с кошмара в който се намирах. След това придърпах тежкото желязо за да не вземе да създаде още една олелия.

Имаше купчина тухли пред едно желязо, което беше в най-долната част на прозореца, и с цел да не вземе да се превърти поради вятъра, скупчих всичките тухли до него. След това слязох на долния етаж и се прибрах в стаята, окъпан от скрежа който се заби в мен докато се правих на металург. Добре че мазилката над мен се оказа здрава, иначе онова желязо щеше да се стовари точно върху мен и сигурно щях да си остана на място, без моите родители да разберат нищо.

След това се счупи един обикновен прозорец в стаята където се намират стълбите за въпросния горен етаж, за който винаги съм повтарял на баща ми да го смени с ПВЦ. Нямам си представа как стана. Вятъра духаше **към** него, а той хвръкна в противоположната посока. Само чух счупване, влизам в стаята и съм буквално заслепен от прах. Бях с фенер челник, но заради праха имах намалена видимост. Дръпнах тениската си към носа и веднага тръгнах нагоре по стълбите, защото видях че прозореца си иде, и остава огромна дупка. Можех и да я оставя така, но има един “контакт” точно до този прозорец, който се състои от няколко жици които прекарват ток и хвърчеше микс от скреж и дъжд.

Та, отидох горе за да глътна чист, студен въздух и да измисля как да барикадирам прозореца докато мине бурята поне. Видях няколко дъски, свалих ги, някак си ги наместих за да не паднат от вятъра, и си викам “квото стане. Поне да няма допълнителна авария с контакта.” и слезнах. Тъкмо заварвам баща ми които е в кухнята, взима си вода човека. Казвам му “Прозореца в стаята се счупи, сложил съм едни дъски.”, човека ме зяпа….казва “Счупи ли са?” и това беше. Пак си легна.

Въпросните събития станаха около 12ч и 1ч среднощ. През нощта не можах да заспа заради чукането на скреж по прозореца, както и заради вятъра който ме държеше нащрек. Но оцелях, само с тези щети се разминахме. На следващата сутрин, майка ми пък почва да ми вика “Ти не знаеш ли че при такова време не се излиза!? Оставай да се срутва къщата, важното е да си вътре на безопасното!!!”, баща ми закова няколко найлона където беше счупения прозорец и до ден днешен все още не е извикал техник да сложи едно проклето ПВЦ.

Аз лично мисля, че сторих добро. Летящи ламарини не са никаква шега, а и електрическа авария поради намокряне на инсталацията също не исках да се случи. Интересно ми е да чуя вашето мнение за разказа. Даже ще вметна и няколко снимки като доказателство тук – [https://imgur.com/a/llqVcuf](https://imgur.com/a/llqVcuf)

by BingusBogos