> Частният капитал има тенденция да се концентрира в ръцете на малко хора, отчасти заради конкуренцията между капиталистите, отчасти поради това, че технологичното развитие и нарастващото разделение на труда благоприятстват образуването на големи производствени единици за сметка на малките. Резултатът от това състояние е олигархия на частния капитал, чиято огромна власт не може да бъде контролирана дори от демократично организирано общество. Това е вярно, тъй като членовете на законодателните органи се избират от политическите партии, които са финансирани или повлияни по друг начин от капиталистите, които практически винаги отделят електората от законодателната власт. Резултатът е, че народните представители фактически не защитават достатъчно интересите на непривилегированите слоеве от населението. Още повече, при създадените условия частните капиталисти неизбежно контролират пряко или косвено основните източници на информация (преса, радио, образование). Крайно трудно е и наистина в повечето случаи невъзможно за отделния гражданин да направи обективни заключения и да използва интелигентно своите политически права.
​
> Убеден съм, че има само един начин да се премахнат тези дълбоки злини, а именно, чрез установяване на социалистическа икономика, придружена от образователна система, ориентирана към социални цели. В такава икономика средствата за производство са собственост на обществото и се употребяват по планов метод. Планова икономика, която съобразява производство според нуждите на обществото, би разпределяла работата между всички способни да работят и би гарантирала средства за съществуване на всеки мъж, жена и дете. Образоването на индивида в допълнение на развиването на наследствените му способности би трябвало да развива у него чувство за отговорност за другите хора вместо да възхвалява властта и успеха, както в съвременното ни общество.
Нека отбележим, че книгата е издадена 1949г., много преди етническите прочиствания, геноциди други такива приятни престъпления извършени от социалисти да станат достояние на света след 1953г.
Защото Айнщайн не е живял по време на социализъм и не знае колко е безнадежден този строи. Само хора от държави, които не са усетили соцботуша, го хвалят
> “Въпреки това, необходимо е да се напомни, че плановата икономика все още не е социализъм. Плановата икономика като такава може да бъде придружена от пълно заробване на индивида. Постигането на социализма изисква решение на някои крайно трудни социално-политически проблеми: по какъв начин, имайки предвид разрастващата се централизация на политическата и икономическата власт, да се преодолее превръщането на бюрокрацията във вездесъща и всепоглъщаща? Как може правата на индивида да бъдат защитени, с което да се осигури демократично контрабалансиране на мощта на бюрокрацията.”
Точно в края на статията според мен е разковничето и върху това трябва да се води дискусия.
Ти виждаш ли решения на тези проблеми или някой който е ?
Не че ако отговориш на мен, дори и да не си прав аз мога да ти опонирам де, без дълбоки икономически познания дори и за капитализма от моя страна.
5 comments
> Частният капитал има тенденция да се концентрира в ръцете на малко хора, отчасти заради конкуренцията между капиталистите, отчасти поради това, че технологичното развитие и нарастващото разделение на труда благоприятстват образуването на големи производствени единици за сметка на малките. Резултатът от това състояние е олигархия на частния капитал, чиято огромна власт не може да бъде контролирана дори от демократично организирано общество. Това е вярно, тъй като членовете на законодателните органи се избират от политическите партии, които са финансирани или повлияни по друг начин от капиталистите, които практически винаги отделят електората от законодателната власт. Резултатът е, че народните представители фактически не защитават достатъчно интересите на непривилегированите слоеве от населението. Още повече, при създадените условия частните капиталисти неизбежно контролират пряко или косвено основните източници на информация (преса, радио, образование). Крайно трудно е и наистина в повечето случаи невъзможно за отделния гражданин да направи обективни заключения и да използва интелигентно своите политически права.
​
> Убеден съм, че има само един начин да се премахнат тези дълбоки злини, а именно, чрез установяване на социалистическа икономика, придружена от образователна система, ориентирана към социални цели. В такава икономика средствата за производство са собственост на обществото и се употребяват по планов метод. Планова икономика, която съобразява производство според нуждите на обществото, би разпределяла работата между всички способни да работят и би гарантирала средства за съществуване на всеки мъж, жена и дете. Образоването на индивида в допълнение на развиването на наследствените му способности би трябвало да развива у него чувство за отговорност за другите хора вместо да възхвалява властта и успеха, както в съвременното ни общество.
Нека отбележим, че книгата е издадена 1949г., много преди етническите прочиствания, геноциди други такива приятни престъпления извършени от социалисти да станат достояние на света след 1953г.
Защото Айнщайн не е живял по време на социализъм и не знае колко е безнадежден този строи. Само хора от държави, които не са усетили соцботуша, го хвалят
https://www.google.com/search?client=firefox-b-e&q=your+falaci+is+apeal+to+outhority
Физик говори за социални и икономически проблеми.
> “Въпреки това, необходимо е да се напомни, че плановата икономика все още не е социализъм. Плановата икономика като такава може да бъде придружена от пълно заробване на индивида. Постигането на социализма изисква решение на някои крайно трудни социално-политически проблеми: по какъв начин, имайки предвид разрастващата се централизация на политическата и икономическата власт, да се преодолее превръщането на бюрокрацията във вездесъща и всепоглъщаща? Как може правата на индивида да бъдат защитени, с което да се осигури демократично контрабалансиране на мощта на бюрокрацията.”
Точно в края на статията според мен е разковничето и върху това трябва да се води дискусия.
Ти виждаш ли решения на тези проблеми или някой който е ?
Не че ако отговориш на мен, дори и да не си прав аз мога да ти опонирам де, без дълбоки икономически познания дори и за капитализма от моя страна.