Помните ли как преди повече от пет години тогавашният главен прокурор Иван Гешев се снима с изровени стари акумулатори, които, вместо да бъдат рециклирани, са загробени незаконно на различни площадки?

Шумната акция, продължила с арести, постепенно потъна на фона на следващи показни акции и арести. Сега обаче казусът отново е на дневен ред. Защото преди две седмици бе възобновено т.нар. дело “Боклукгейт” срещу бизнесмените Атанас и Пламен Бобокови, собственици на фирмата “Монбат”, чиито се оказаха откритите акумулатори. Какъв ще е изходът, предстои да разберем. В момента текат разпитите на свидетелите и това ще отнеме повече от месец.

Но какво се случва с онези над 7700 тона опасни отпадъци на няколко площадки в страната, които прокуратурата бе съобщила, че е открила? Интересното е, че от “Монбат” са поели ангажимент през 2021 г. да изчистят и рециклират по-малко от половината от това количество. Конкретен срок за тази работа обаче не е посочен и към момента е обработена изключително малка част от оловно-киселинните отпадъци. А какво се случва с останалата половина, която не влиза в споразумението, сключено от бившия екоминистър Емил Димитров – Ревизоро, не казват нито от Министерството на околната среда и водите (МОСВ), нито от “Монбат”.

Така към днешна дата напълно са извозени акумулаторите само от една от площадките – тази в Червен бряг, а много малка част – близо 161 тона, са премахнати от терена в Плевен, сочат данните, предоставени на Mediapool от МОСВ. Останалите боклуци си остават на терен. На две от фирмите, съхраняващи опасните отпадъци, след проверки за състоянието им са наложени глоби за общо 34 хил. лв. Те трябва да бъдат събрани от приходната агенция.

На трета фирма е отнето разрешителното за работа и въобще не е ясно какво ще се прави със съхраняваните на неин терен боклуци – екоминистерството не счита за нужно да обясни, нито пък “Монбат”.

Предисторията

През 2020 г. прокуратурата обяви, че “16 756 тона отпадъци, сред които 7756 тона опасни, са открити при огледи, извършени във връзка с образуваното досъдебно производство от Специализираната прокуратура срещу организирана престъпна група с участието на длъжностни лица, по което обвиняеми са Атанас Бобоков, Пламен Бобоков, Красимир Живков, бивш зам.-министър на околната среда и водите, управители на търговски дружества и директор на РИОСВ”.

Отпадъците бяха намерени в землищата на населени места в четири области, но бяха предшествани от други проверки, провокирани от скандал с незаконен внос на отпадъци за съхранение и преработка в България.

“В землището на гр. Червен бряг, обл. Плевен, в силажна яма, и в с. Рупци, обл. Плевен, в септична яма, са били загробени общо 396 тoна опасен отпадък, в землището на гр. Лом, обл. Монтана – 501 тона опасен отпадък и в гр. Плевен – 9000 тона неопасен и около 5000 тона опасен отпадък; в землището на гр. Шумен – 751 тона опасен отпадък и в землището на кв. Кремиковци, гр. София – 1108 тона опасен отпадък”, гласеше тогавашното съобщение на прокуратурата.

То дойде след започнало вече разследване по повод друга акция за опасни отпадъци срещу русенските бизнесмени Атанас и Пламен Бобокови, бившия зам.-министър на околната среда Красимир Живков, ексшефа на плевенската РИОСВ Габриел Савов и бизнесмените Николай Миховски и Айгюн Еминов, за участието им в организирана престъпна група. Те бяха заподозрени, че са депонирали опасни оловни отпадъци от фирмата “Монбат Рисайклинг” на няколко места из страната, знаейки, че няма как да ги обезвредят.

Делото, станало известно като “Боклукгейт”, обаче бе прекратено през декември 2022 г. и върнато на прокуратурата. Причината – неясноти и нарушения във внесения обвинителен акт, които пречат на защитата на подсъдимите

Близо две години по-рано делото приключи с условни присъди за бившия шеф на плевенската РИСОВ Габриел Савов, за някогашния директор на “Монбат Рисайклинг” Васил Богданов и бизнесмена Айгюн Еминов, след като и тримата се признаха за виновни. Ръководената от Богданов фирма е трябвало да рециклира акумулаторите, но вместо това ги е давала за загробване, твърдеше обвинението, а самият Богданов бе основният им свидетел.

Бобокови пък твърдяха, че акцията срещу тях е провокирана от интереса на Делян Пеевски, който тогава все още беше само депутат на ДПС, към компанията им “Приста ойл”, която е крупен производител на масла.

Съдът не откри как всички обвиняеми са станали част от организираната престъпна група, имаше и разминавания на факти и неприобщени към делото свидетели.

Три години по-късно, на 1 декември 2025 г., делото срещу Бобокови започна отново с разпити на свидетели, които ще продължат вероятно повече от месец.

Какво се случва със загробените акумулатори?

От екоминистерството заявиха в отговор на въпроси на Mediapool, че през март 2021 г. между “Монбат” и МОСВ е бил сключен меморандум с ангажимент установените отпадъци, образувани от дейността на “Монбат”, предадени на трети лица за оползотворяване, което не се е случило, както и установените отпадъци със същия произход, изхвърлени нерегламентирано на територията на страната, да бъдат обратно третирани за сметка на “Монбат”.

В обхвата на меморандума са 3590 тона сярно-кисели акумулатори, които дружеството на Бобокови “Монбат” е приело да рециклира, а полученият след обработката им полиетиленов сепаратор да се съхранява при специални условия. Липсва обаче конкретен срок за преработката на това количество отпадък, което е доста под обявените от прокуратурата над 7700 тона. От дадената справка не става ясно и какви обеми от кои площадки трябва да се извозят съгласно документа, копие от който не бе предоставен на Mediapool от МОСВ.

Според получените от екоминистерството данни напълно са извозени обемите от площадката в землището на община Червен бряг. Не се посочват обаче конкретните количества. Колко точно те са на този терен, не става ясно и от съобщението на прокуратурата през 2021 г., тъй като те са обединени заедно с тези от площадката в плевенското село Рупци и са дадени общите 369 тона.

Според справката от МОСВ до момента от площадката в гр. Плевен, където прокуратурата обяви 5 хил. тона опасни отпадъци, чийто оператор все още е фирмата “Сън Тур” ООД, са извозени едва 160.9 т отпадъци. От 2021 г. до настоящия момент количествата отпадъци, установени на площадките на “Тон еко” в землището на Лом, област Монтана (обявени 501 тона), и “Глобъл Ресайклинг” в Кремиковци (обявени открити 1108 тона акумулатори), не са извозвани.

Куп проверки и какво от това?

Нещо повече – на “Тон еко” е отнето разрешителното за ползване на площадката в Лом. “При проверките се констатира, че няма промяна в съхранявания отпадък от полиетиленов сепаратор в две масивни халета на закрито. Площадката, на която се съхранява отпадъкът, е с трайна настилка, ограничен достъп и с осигурена жива охрана в светлата част на деня и СОД през нощта”, заявяват от ековедомството, но не казват какво ще се прави с отпадъците.

От отговорите става ясно, че от 2020 г. досега са извършени 17 проверки от РИОСВ Плевен на площадката на “Сън тур” за установяване на състоянието на отпадъка, наличен на открито и в халетата. Всъщност единствено от тази терен се извозват отпадъците, като от МОСВ заявяват, че контролират всяко изнасяне на опасния полиетиленов сепаратор. На дружеството са издадени две наказателни постановления въз основа на съставени актове за установяване на административно нарушение по реда на Закона за управление на отпадъците, информират от МОСВ, но не става ясно какви точно са нарушенията. С всяко от постановленията е наложена имуществена санкция в размер на 7 000 лв. (общо 14 000 лв.). Двете наказателни постановления са влезли в сила и са изпратени на НАП за събиране на наложените с тях санкции, казват от екоминистерството.

От РИОСВ София пък са извършили 5 проверки на “Глобъл Ресайклинг”, на чиято площадка в Кремиковци остават отпадъците и нищо не се прави за тяхното извозване. На дружеството са съставени два акта за установяване на административно нарушение – за съхраняване на опасни отпадъци извън разрешените площи в разрешителното и за неизпълнение на задължително предписание. Издадени са две наказателни постановления, съответно в размер на 15 000 лв. и 5 000 лв., които са влезли в сила и са предадени на НАП за събиране на наложените санкции, информират от ведомството.

Мълчанието на “Монбат”

Защо “Монбат” се е съгласила да извози част от опасните отпадъци, открити от прокуратурата, и защо няма срок за обезвреждането им, не отговориха нито от компанията, нито от МОСВ.

Mediapool изпрати на “Монбат” и въпроси защо само от обявените от екоминистерството три терена са обхват на споразумението за разчистването им, при положение, че от прокуратурата бяха обявени и още терени в Плевенско и Шумен, и какво се случва с отпадъците там.

Коментар беше отказан и на следните въпроси:

Защо се извозват отпадъци само от площадката на “Съни тур”? Кога ще започне от останалите два терена и как специално ще се подходи в случая с площадката на “Тон еко”, след като на фирмата е отнето разрешителното за работа?

Поставило ли си е все пак “Монбат” някакъв срок за преработка на откритите опасни отпадъци? Ако да, какъв? Ако не, защо?

Какви са към момента разходите на “Монбат” за рециклирането на 106-те тона от площадката на “Съни тур”, каквито количества МОСВ е посочило пред Mediapool като преработени?

С днешна дата как и къде “Монбат” решава въпроса с отпадъците си от акумулатори?

Реално, представеният от прокуратурата сериозен екологичен проблем остана някак встрани от общественото внимание, “затрупан” от скандалите, свързани с арестите на братя Бобокови, огромните парични гаранции за освобождаването на единия и дългото задържане на другия зад решетките, делата срещу тях както по този случай, така и делото с политически привкус срещу Пламен Бобоков и президентския съветник Пламен Узунов. Двамата бяха обвиняеми за участие в престъпен сговор, опит да се влияе на длъжностни лица, както и длъжностно престъпление. Поводът бяха чатове помежду им. Прокуратурата твърдеше, че бизнесменът е получавал секретна информация от сводката на военното разузнаване и по този начин бил разкрит оперативният интерес на службата. Разменяните данни бяха от открити източници като например бюлетина на БТА и други информационни агенции, разпространили новини за Либия и Украйна. Това дело спихна и двамата обосъдиха прокуратурата.

Предстои да се види какво ще се случи с подновеното дело “Боклукгейт”, но огромна е вероятността информацията и коментарите около него да се сведат до съдбата на Бобокови, но не и за изровените тогава опасниотпадъци. Засега те остават дълбоко загробени под мълчанието на институциите и самата фирма, отговорна за тяхното рециклиране.