Област Силистра се нарежда сред регионите с най-неблагоприятни социално-икономически показатели в страната, като заема последна позиция в категорията “Доходи и стандарт на живот”. Това показват данните от най-новото изследване “Регионални профили: показатели за развитие 2025” на Института за пазарна икономика (ИПИ), което обхваща десетгодишен период на наблюдение.

Анализът отчита изоставащ ръст на брутния вътрешен продукт и на средните работни заплати в областта, както и най-високото ниво на бедност в страната – над една трета от населението на Силистра живее под линията на бедност. Заетостта се увеличава слабо и не успява да компенсира натрупаното изоставане, а образователната структура на работната сила остава сравнително неблагоприятна.

Инвестиции с ръст, но от най-ниска база

Силистра отчита най-висок ръст на чуждестранните инвестиции, но те остават най-ниските в страната в абсолютна стойност. Това ограничава ефекта им върху доходите и пазара на труда. По отношение на инфраструктурата делът на първокласните пътища е ограничен, макар качеството на настилката да е сравнително добро. Сериозен проблем остава липсата на обществена канализация в голяма част от населените места.

От местните данъци единствено усреднената ставка върху превозните средства е висока, а областта е сред трите с най-ниска оценка на администрацията, което допълнително влошава бизнес средата.

Демография, образование и здравеопазване

Област Силистра отчита най-голям спад на естествения прираст на населението в България. Макар съответствието на професионалното образование с профила на икономиката да е сравнително високо, резултатите на учениците остават под средните за страната. Здравеопазването продължава да страда от недостиг на лекари, което поставя допълнителен натиск върху местните общности.

Положителен акцент остава високата разкриваемост на престъпленията, което нарежда Силистра сред областите с по-добри показатели по сигурност и правосъдие.

Трайни регионални дисбаланси

Според изследването на ИПИ Видин и Силистра трайно остават на дъното на класациите по ключови показатели за развитие, докато индустриалните центрове в страната продължават да дърпат икономическия растеж напред. Данните за последното десетилетие ясно очертават задълбочаващите се регионални различия и необходимостта от целенасочени политики за подкрепа на най-изоставащите области.

Редактор “Екип на Кворум”