Брутният външен дълг (частен и държавен) на България към края на ноември 2025 г. е нараснал с 10,9% (5,342 млрд. евро) на годишна база до 54,258 млрд. евро. Така той се равнява на 47,3% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната за миналата година, което е с 0,6 процентни пункта повече спрямо година по-рано, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ).
В края на ноември краткосрочните задължения са 8,598 млрд. евро (15,8% от брутния дълг, 7,5% от БВП) и намаляват за година със 195,6 млн. евро (2,2%).
Дългосрочните задължения възлизат на 45,660 млрд. евро (84,2% от брутния дълг, 39,8% от БВП) в края на ноември, като нарастват с 5,538 млрд. евро (13,8%) на годишна база.
Централната банка отчита, че към 30 ноември миналата година 36,274 млрд. евро (66,9%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 80% от брутните външни задължения при 77% година по-рано.
Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на ноември е над 17,610 млрд. евро (15,3% от БВП) и за една година нараства с повече от 4,621 млрд. евро (35,6%). Той е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 32,5% към края на ноември 2025 г. при 26,6% преди година.
Външните задължения на централната банка са 2,007 млрд. евро (1,7% от БВП) и намаляват със 73,1 млн. евро (3,5%) спрямо края на ноември 2024 г. (2,080 млрд. евро, 2% от БВП).
Външните задължения на сектор Други парично-финансови институции (банки и фондове на паричния пазар) са 7,992 млрд. евро (7% от БВП). Те се повишават с 1,302 млрд. евро (19,5%) спрямо края на ноември 2024 г.
В БНБ изчисляват, че външните задължения на бизнеса и домакинствата са над 13,215 млрд. евро (11,5% от БВП), като за една година нарастват с 37,6 млн. евро (0,3%).
Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 13,432 млрд. евро в края на ноември 2025 г., което е с 546,1 млн. евро (3,9%) по-малко спрямо година по-рано.