Вчера, последната книга от Землемория, не ги бях чел и последните две седмици ги минах всичките. Сега чета The Long Way to a Small, Angry Planet.
Чета си редовно фантастика. Последно препрочетох Nights Lords трилогията. Сега мисля да почвам „Пътят на кралете“ на Бръндън Сандерсън; наскоро си купих четвърта и пета книга от „Ръкописите за светлината на бурята“. Първите три ги четох преди много време, така че по-добре да си ги пропомня реших
Още си дъвча 1216 стр на “Алхимизирани”. Прочетох “The book of Azraеl” почивните дни пък. Ама ти ми знаеш обсесията по книги, та ще скипна повторното обясняване 😂😂.
(Все пак ще си се похваля с колекцията ми от мега яки издания!)
В момента чета книга.
The Stone Sky by NK Jemisin – banger book
Четенето е entertainment – някои книги са и философски и ако не поучителни, най-малкото те карат да размишляваш над неща, които не ти остава време да помислиш иначе или така наречената селфрефлекция.
Младите (~19) трябва да разберат, че четенето не е скучно и не се чете с цел изготвяне на интерпретативно съчинение, от което са се травмирали в училище. Четенето е забавно. Може да е комикси/манга като Berserk, може да е Сандерсън и неговите магични системи, може да е детективски роман тип трилър, може да е романтика, фантастика, всичко! Не е речено да е неспекулативна проза тип slice of life drama. Има книги по-интригуващи от филм, сериал или игра.
А тези, които вече са читатели, пък може да се предизвикат в обратното – нещо по-философско или dense ако е спекулативна проза, а не само лесни за четене romantasies, в които няма нищо лошо да се четат между по-тежки книги.
Четенето може да е много неща, но младите са наплашени от училище, че четат само интелектуалци и философи. Училищната програма трябва да има поне по 1 книга тип entertainment, според мен. За да се покаже на младите, че има и леки свежи приятни четива.
Снощи приключих Тайната на тайните, и започнах Приказка, на Кинг. Голямото ми дете чете от 5 годишно(сега е на 8) и в коледната ваканция прочете книга и половина. Малкия, на 4 още не може, но обича да се прави че чете енциклопедиите на батко му. Децата взимат пример от родителите си. Ако не виждат родителите да четат, и те няма да го правят.
The Girl on the Train декември миналата година
Послание на св. Апостол Павла до Евреите
Чета почти всеки ден – преди 2 дни свърших “Моите приятели” на Фредерик Бакман ли, и започнах вчера “Гладът на боговете” от Джон Гуин.
Project Hail Mary (отново), а наскоро започнах The Wisdom of Crowds на Joe Abercrombie. Слушам и Wind and Truth на Brandon Sanderson на път за работа, но там върви бавничко с този 62 часов бегемот.
Александър Никонов. “Опиум за народа. Религията като глобален бизнес проект.” Миналата седмица. Да.
Преди 2 дни завърших трилогията Бьорнстад. Сега чета 1984.
Последната книга, която прочетох (миналата седмица), беше мега смотана и даже не заслужава да я споменавам. Последната 5* беше Promise me sunshine на Cara Bastone.
Четенето е невероятен начин да избягаш от реалността, уви има много хора, които се правят на Reading police и обичат надменно да натякват мнението си за това какво трябва да се чете. Мисля, че затова и четенето няма повече фенове.
Почти всеки месец чета по една. Дори и с моята дислексия и график намирам време в което да чета нещо.
Edit: Забравих да кажа последното заглавие на книгата която прочетох хаха
Последната книга беше на Скарет Сейнт Клеър : Милувката на Разрухата, препоръчвам първите две книги от рази нейна поредица, последните две са много угаждане на “читателките” на дарк романсите (особено последната) и се изгуби смисъла на цялата поредица. Аз все пак ги прочетох всичките за да имам завършек на историята, но си остава страшно разочарована…
Преди около 2 седмици приключих Дългата разходка. Average книга, ще се окаже, че Стивън Кинг не ми е от любимите автори. След това гледах филма, който не ми хареса и някак си оцених книгата малко повече.
Последно прочетох A short stay In Hell , преди 2 3 дена в самолет и скоро свършвам The Bonehunters от Malazan
Александър Стоянов – “Българите между две катастрофи – 1396 – 1944 г.” Позапълних ужасната дупка, която имам в родната история.
Четем само банкноти
Тъмната Кула на Стивън Кинг. Преди около 3 месеца.
Важно е да се чете да, особено в ранна възраст. Развива мислене, фантазия, разраства речника и общата култура.
Убеден съм обаче, че задължителните списъци за четене карат децата от ранна възраст да намразят книгите, защото ги карат насила да четат неща които не са им по вкуса.
19 comments
Вчера, последната книга от Землемория, не ги бях чел и последните две седмици ги минах всичките. Сега чета The Long Way to a Small, Angry Planet.
Чета си редовно фантастика. Последно препрочетох Nights Lords трилогията. Сега мисля да почвам „Пътят на кралете“ на Бръндън Сандерсън; наскоро си купих четвърта и пета книга от „Ръкописите за светлината на бурята“. Първите три ги четох преди много време, така че по-добре да си ги пропомня реших
Още си дъвча 1216 стр на “Алхимизирани”. Прочетох “The book of Azraеl” почивните дни пък. Ама ти ми знаеш обсесията по книги, та ще скипна повторното обясняване 😂😂.
(Все пак ще си се похваля с колекцията ми от мега яки издания!)
В момента чета книга.
The Stone Sky by NK Jemisin – banger book
Четенето е entertainment – някои книги са и философски и ако не поучителни, най-малкото те карат да размишляваш над неща, които не ти остава време да помислиш иначе или така наречената селфрефлекция.
Младите (~19) трябва да разберат, че четенето не е скучно и не се чете с цел изготвяне на интерпретативно съчинение, от което са се травмирали в училище. Четенето е забавно. Може да е комикси/манга като Berserk, може да е Сандерсън и неговите магични системи, може да е детективски роман тип трилър, може да е романтика, фантастика, всичко! Не е речено да е неспекулативна проза тип slice of life drama. Има книги по-интригуващи от филм, сериал или игра.
А тези, които вече са читатели, пък може да се предизвикат в обратното – нещо по-философско или dense ако е спекулативна проза, а не само лесни за четене romantasies, в които няма нищо лошо да се четат между по-тежки книги.
Четенето може да е много неща, но младите са наплашени от училище, че четат само интелектуалци и философи. Училищната програма трябва да има поне по 1 книга тип entertainment, според мен. За да се покаже на младите, че има и леки свежи приятни четива.
Снощи приключих Тайната на тайните, и започнах Приказка, на Кинг. Голямото ми дете чете от 5 годишно(сега е на 8) и в коледната ваканция прочете книга и половина. Малкия, на 4 още не може, но обича да се прави че чете енциклопедиите на батко му. Децата взимат пример от родителите си. Ако не виждат родителите да четат, и те няма да го правят.
The Girl on the Train декември миналата година
Послание на св. Апостол Павла до Евреите
Чета почти всеки ден – преди 2 дни свърших “Моите приятели” на Фредерик Бакман ли, и започнах вчера “Гладът на боговете” от Джон Гуин.
Project Hail Mary (отново), а наскоро започнах The Wisdom of Crowds на Joe Abercrombie. Слушам и Wind and Truth на Brandon Sanderson на път за работа, но там върви бавничко с този 62 часов бегемот.
Александър Никонов. “Опиум за народа. Религията като глобален бизнес проект.” Миналата седмица. Да.
Преди 2 дни завърших трилогията Бьорнстад. Сега чета 1984.
Последната книга, която прочетох (миналата седмица), беше мега смотана и даже не заслужава да я споменавам. Последната 5* беше Promise me sunshine на Cara Bastone.
Четенето е невероятен начин да избягаш от реалността, уви има много хора, които се правят на Reading police и обичат надменно да натякват мнението си за това какво трябва да се чете. Мисля, че затова и четенето няма повече фенове.
Почти всеки месец чета по една. Дори и с моята дислексия и график намирам време в което да чета нещо.
Edit: Забравих да кажа последното заглавие на книгата която прочетох хаха
Последната книга беше на Скарет Сейнт Клеър : Милувката на Разрухата, препоръчвам първите две книги от рази нейна поредица, последните две са много угаждане на “читателките” на дарк романсите (особено последната) и се изгуби смисъла на цялата поредица. Аз все пак ги прочетох всичките за да имам завършек на историята, но си остава страшно разочарована…
Преди около 2 седмици приключих Дългата разходка. Average книга, ще се окаже, че Стивън Кинг не ми е от любимите автори. След това гледах филма, който не ми хареса и някак си оцених книгата малко повече.
Последно прочетох A short stay In Hell , преди 2 3 дена в самолет и скоро свършвам The Bonehunters от Malazan
Александър Стоянов – “Българите между две катастрофи – 1396 – 1944 г.” Позапълних ужасната дупка, която имам в родната история.
Четем само банкноти
Тъмната Кула на Стивън Кинг. Преди около 3 месеца.
Важно е да се чете да, особено в ранна възраст. Развива мислене, фантазия, разраства речника и общата култура.
Убеден съм обаче, че задължителните списъци за четене карат децата от ранна възраст да намразят книгите, защото ги карат насила да четат неща които не са им по вкуса.