Моля, големите спортисти дето спят по 8 часа на вечер и не са близвали алкохол от 15 години да **не** коментират колко са си добре, мерси.
Смъртта
За мен досега, намалената енергия и усещането за липса на бъдеще.
Загубата на много близки хора за нас
Освен това с възглавницата, което е абсолютен факт, щот преди можех да спя и на дървени дъски без проблем (на не много трезво де) – най-много си усещам годините като вися права на концерти по 7 часа и после кръстът ми е щета. Мъка е.
Доста хора ще се оплачат, че махмурлуците са много по-дълги например или нещо от сорта. То си е така, но по-гадното за мен е друго:
Стресът ти влияе много, ама МНОГО повече, защото тялото ти не успява да се противопостави на лошите му физиологични ефекти достатъчно бързо. Например при мен наскоро се случи да се нервирам супер много в рамките на една седмица и ХОП – проблеми с кръвообращението в крайниците, лош сън, тревожност и кво ли не.
Как времето лети по-бързо.
Това, че в България трябва задължително да правиш деца или да се притесняваш дали те изобщо ще ти помогнат в старините. Вместо да ходиш оръфан и измъчен от живота с 300лв пенсия, чакайки само смъртта като единствен изход.
За мен лично е да гледам как близките ми остаряват. Някои вече са покойнкци, други са пораснали момичета и момчета, обаче има един момент между 50 и 55, когато човек изведнъж грохва, вместо да си старее линейно, както досега и това винаги ме е озадачавало.
Най-страшното.
Загубата на баланс и ориентация и памет. Спомням си преди майка ми как ме влачеше натам насам защото все бързаше а сега е обратното. Върти се тутка се като няква баба, казвам й някакви неща, тя ги забравя и после се сърди че не съм й казала. Абе натам отиваме, не ставаме по-млади…
11 comments
Моля, големите спортисти дето спят по 8 часа на вечер и не са близвали алкохол от 15 години да **не** коментират колко са си добре, мерси.
Смъртта
За мен досега, намалената енергия и усещането за липса на бъдеще.
Загубата на много близки хора за нас
Освен това с възглавницата, което е абсолютен факт, щот преди можех да спя и на дървени дъски без проблем (на не много трезво де) – най-много си усещам годините като вися права на концерти по 7 часа и после кръстът ми е щета. Мъка е.
Доста хора ще се оплачат, че махмурлуците са много по-дълги например или нещо от сорта. То си е така, но по-гадното за мен е друго:
Стресът ти влияе много, ама МНОГО повече, защото тялото ти не успява да се противопостави на лошите му физиологични ефекти достатъчно бързо. Например при мен наскоро се случи да се нервирам супер много в рамките на една седмица и ХОП – проблеми с кръвообращението в крайниците, лош сън, тревожност и кво ли не.
Как времето лети по-бързо.
Това, че в България трябва задължително да правиш деца или да се притесняваш дали те изобщо ще ти помогнат в старините. Вместо да ходиш оръфан и измъчен от живота с 300лв пенсия, чакайки само смъртта като единствен изход.
За мен лично е да гледам как близките ми остаряват. Някои вече са покойнкци, други са пораснали момичета и момчета, обаче има един момент между 50 и 55, когато човек изведнъж грохва, вместо да си старее линейно, както досега и това винаги ме е озадачавало.
Най-страшното.
Загубата на баланс и ориентация и памет. Спомням си преди майка ми как ме влачеше натам насам защото все бързаше а сега е обратното. Върти се тутка се като няква баба, казвам й някакви неща, тя ги забравя и после се сърди че не съм й казала. Абе натам отиваме, не ставаме по-млади…