Здравейте, скъпи съредитъри!

Пиша този пост с желанието да споделя едно откритие за себе си, което мисля че касае всички нас.

С новата година ограничавам някои неща от живота си, с цел да видя как ще ми повлияе това. И докато рязко започнах да спя по-добре, когато прекратих късното ядене, или да се чувствам по-добре – като спрях захарта, ето какво се случи, когато се опитах да огранича бързият допамин, получен от интернет!

Ами, оказа се че не мога. За шега си определих , че в даден ден няма да си гледам телефона за определено време – например от 14 до 18 ч. в неделя, или от 16 до 19 ч в работните дни – когато свършвам работа (по време на работа няма шанс да си зяпам телефона).

Е, оказа се че на 10тата минута абстиненцията ми е толкова силна, че не издържам. Просто не съм способен. Всеки път, вече за кой ли ден.

Като не се имам за някакъв зависим човек, спортувам си, храня се що-годе добре, работя си прилично. Но не, това нещо ми се опира втора седмица. Щом опитам да си поставя ограничение – не става. Това е първият симптом на зависимостта – загубата на agency, на самостоятелни решения.

Защо го пиша това обаче всичкото. Защото не съм само аз така.

А след като гледах подкаста от по-долу, разбрах че като си набавяш бърз допамин като този от телефона си , развиваш антисоциални отклонения – защото той заменя допамина, коато човек си набавя по естествен начин от човешките взаимоотношения, и също така , ученето! Просто спираш да можеш да учиш нови неща – капацитета на учене – което също става чрез този хормон – ти се запълва от заместителни преживявания.

И третото – огромните количества допамин ти изпържват нервните синапси, затова организмът намалява броя на рецепторите за този хормон. Което води до обща депресия, и чувство за загуба на смисъл, покрай ограничения капацитет за научаване на нови неща.

Е, сега като видим безподобните тарикатлъци по светофарите или отношенията в градския транспорт или на някоя опашката – или липсата на адекватно отношение от ученици към учители – хората масово са озверели – моля да не се питаме защо се получава така.

Човечеството имаме нов агент, на който не сме свикнали да противодействаме – и ако не намерим начин за това, мозъкът ни ще бъде изпържен.

Частта със антисоциалните откронения е около 20 минути преди края на подкаста. Струва си да се изгледа целият.

https://m.youtube.com/watch?v=2ZKLaUbB33o&pp=ygUURGlhcnljZW8gYW5uYSBsZW1ia2XSBwkJMwGjtWo3m0M%3D



—
Inner-Alchemist778

4 comments

  1. И аз имам такъв проблем. Или поне достатъчно, за да усетя, че има ефект върху когнитивните ми способности. Чел съм коментари в редит на хора, които са успели да направят “допаминов детокс”. Описват го като прекрасен момент от живота, но не могат да го повторят. Това е сравнително нов проблем в обществото и все още няма широко представени методи за пречистване. Лично смятам, че социалните контакти, хоби, разходка или екскурзия сред природата, четене на книга доста помагат.

    Хубав пост 🙂

  2. Това е булшит. Уж казват, че телефонът пречил на концентрацията и човек забравял как се четат книги. Не, просто нямаме време и изискванията са да внимаваш за повече глупости. Гледам си телефона, когато трябва да вместя много действия, тривиални и скучни, и си уплътнявам чакането. Ако имам часове, в които знам, че няма да ме прекъсват за глупости и битовизми, мога да изчета книга от кора до кора. Това след години скролване.

    Проблемът не е в екраните, а в цялостната организация и скорост на живота. Просто през 5 години става уж по-голяма, но всъщност въртим по-малки кръгчета от глупости и го наричаме продуктивност.

  3. За щастие нямам този проблем. Нарочно използвам нормален телефон, ако някой иска, ще ме намери. Да, на десктопа имам някои приложения за чат, но дотук. Смартфонът се вади само и единствено за потвърждаване за плащане при интернет банкиране и GPS. Като гледам зомбитата по улиците ми става мега тъжно. Положението е отдавна изпуснато…

  4. 100 минути видео е твърде много. Повече от 10 минути е overkill

Leave a Reply